Смърт

Сънната ти артерия

заспа докато чакаше

виенското колело

на сърцето ти да разпръсне

червените си човечета

на разходка по главните  ти алеи.

Човечетата умряха

по пътя,а

нови така и не се качиха.

Trust the voice within

Вързах тенекия
на вътрешния си глас,
за да се научи
да не ме праща
за зелен хайвер.
Той пък
/от своя страна/
взе,че отиде на гарата
да чака ръждясалата ми
любов,хванала бронзов тен,
с побелели коси и
забравено име.
Него не го заболя,
когато получи целувка...

Между

Между другото
между нас
няма промеждутъци,
между паузите
нямаме време
и междувремено
не искам тя да е
между теб и мен
междусрочно.
По между ни няма
междусъюзническа
война, за това...
пускам те в
междучасие до другото
време.

Скандал в небето

Единствено кръглото
бялото облаче
намигна на старата вещица
минаваща
през тялото му,
разкъсваща го на големи
пухкави парцали
без да го боли,
защото...
има ли право
горкото то да кърви?
Капчица,
капчици,
локвички в дъжд.
Малко момиченце
гледа в небето
капчица капнала
развълнувана в кръв.

Дон(or)

Рециклирай сърцето си
и го дай на човечето
изхвърлящо чувствата си
разделно...
/чакащо ново./
Разплети кълбото от нерви
и избродирай памук,
за да попиеш кръвта
от ободеният си пръст
от иглата.
Накрая срежи конеца
без възел отдолу
и нанижи
малки мъниста от
разкъсан гердан
на лъжлива гледачка
изискваща ресто

вместо цигари.

Sleep

Шоколадови,
кленови,
с глазура -
не обичам сладки
сънища от витрината
на малките ти любезности.
Закачалката чака
/Съблечи си душичката/
и "Обичам те", моля те
остави пред вратата.

Липсва

Не пия кафе,
а те ме питат "с колко захар?"
На върха на лъжичката,моля!
/по възможност осем лъжички/
Джезвето е пълно с утайка
от изстиналия късен час на
лунното дете
обичащо мляко с какао
от най-горния шкаф на детството.
Липсва ми чувството,
когато се надигаш на пръсти
и отново
не можеш да достигнеш ключа за лампата,
дръжката за вратата,
погледа на вежливата жена
от бутката с вестници
чакаща за стотинки и
сутрешен поздрав.
Липсва ми чувството,
когато гледаш от високо
от раменете на тати
и се чудиш "Кога ще мога и аз>"
липсва ми чувството...
...Но аз не пия кафе
на закуска.

Мисълта ми се изкашля
/съвсем без да иска/
и ти каза "Обичам те"
докато джоба на ризата ми
се късаше от вълнение.
в нечий кошмар
/може би моят/
И нямаше писъци,
нямаше кръв.
Само заседнало котешко топче
във гърлото на неудобните моменти.

Сърцето ми играе монополи
из улиците на града ти.
Мотелите са пълни,
хотелите скъпи,
а то клетото резервация няма.
А аз не искам хотели
и рум сервиз до вратата.
О,моля те!
Заключи ме в затвора си
под гаранция.

White Mort

-Уайт Морт на телефона. Ало? Слушам ви...Там ли сте?
-Да...ааз...извинете,объркала съм номера. Чао.
-Чакайте! Кой се обажда?
-Не ме познавате. Има ли значение г-н Морт?
-Права сте..Дочуване. Т.е...Чао...или...сбогом. Просто затварям. Затварям казах.
*******
Добре! И двамата знаем,че не сте сбъркали. Дори и наистина да е така...Коя сте вие? Имате удивителен глас. Бих искал да се запознаем,ако нямате нищо против разбира се.
-Г-н Морт,ще бъдете ли мой приятел? Бих се радвала да имам приятел като вас.
-Като мен? Вие дори не ме познавате. Дори не знам името ви. Аз съм просто един обикновен колекционер.
-Иманно! Виждате ли. Аз нямам приятел колекционер. Ако бъдете мой приятел,вече ще имам приятел колекционер. Ще бъдете ли мой приятел г-н Морт?
-О...бих могъл. Бих могъл да опитам. Ще ми кажете ли поне името си?
-Г-н Морт имената не са важни. Никога не съм казвала името си,когато се запознавам с някой. Намирам го за странно,особено като не мога да протегна ръка и да кажа,че ми е приятно да се запознаем.
-Разбирам. Тогава как да се обръщам към вас? Как да ви наричам?
-Както искате. Както казах имената не са важни. Какво колекционирате г-н Морт?
-О много неща. Колекционирам малки стъклени и порцеланови бурканчета с различни съдържания. Колекционирам чувствата на хората на големи рафтове. Правя запис на всяко мое телефонно обаждане,след това го бутилирам в бурканче в зависимост от чувството. Ако човека,който ми се е обадил е бил тъжен,поставям записа в порцеланово бурканче,защото порцелана е тъй чуплив,крехък и лек както и тъжните дни. По-лесно намирам чувствата след това. Това е работата ми мила непозната приятелко. Позволете ми да си говорим на "ти". Моля,наричайте ме просто Уайт. Там ли сте все още>?
-Да...Уайт.
***********
-Какво има?
-Уайт ще съхраниш ли чувствата ми? Но моля те,не ме поставяй в порцеланово бурканче. Нека е дървено,метално или...можеш да ги поставиш дори в торбичка,която ще завържеш здраво. Не искам да са и в прозрачно стъкло. Знам,че няма да ги видя повече и това си е твоята колекция,но чувствата са си мои и бих искала да имам избор на бурканче. Важно е.
-Значи ли това,че си тъжна? ...Добре приятелко. Ще те поставя в торбичка. Какво чувстваш? Сподели с мен.
-Не съм сигурна Уайт. Не съм сигурна какво чувствам. Преди не го бях чувствала. Мисля,че чувствам празнота. Чувствствам,че се чувствам празна Уайт. Това лошо ли е? Има ли ми нещо?
- Не мисля скъпа приятелко. Просто си объркана.
-Не съм объркана Уайт! За да съм объркана,трябва чувствам две или повече емоции. Мисля,че като колекциоер на чувства би трябвало да го знаеш. Аз не знам какво чувствам Уайт. Мисля,че ми е тъжно,но не мога да се разплача. Уайт,задължително ли е тъжните хора да плачат?
-Не дружке. Не е задължително. Разбирам те. Имам доста шишенца от различни хора със същите чувства като твоите. Мисля,че мога да ти помогна. Искаш ли да се срещнем? Ще ми разкажеш всичко и ще се почувстваш по-добре. Дори мога да те запозная с други колекционери и ще имаш още приятели.
-Но Уайт, аз вече имам приятел колекционер. Забрави ли? Ти си ми приятел. Не искам повече. Ти ми стигаш.
-Приятелите никога не са излишни скъпа. А и хората,с които ще те запозная колекционират различни от мен неща. Имам приятел,който колекционира само страхове например.
-Аз също имам страхове, Уайт.
-Всеки има дружке. Е,съгласна ли си да се видим? Сигурен съм,че ще се почувстваш по-добре. Знам една невероятно красива зелена поляна. Сякаш няма край и не виждаш нищо друго,освен нея. Ще ти се обадя утре,за да се уточним. Става ли?
-Добре Уайт. Ще се радвам да споделя чувствата си с теб. Но тогава ти няма да можеш да ги запишеш и да ги бутилираш.
-Няма да е нужно мила ми приятелко. Няма да е нужно. Ще ги съхраня в съзнанието си.
-Уайт толкова си добър. Значи все пак не беше грешка,че сгреших номера.
-Разбира се. Аз съм винаги готов да помогна с каквото мога. До утре мила приятелко. От утре денят ти ще е по-красив.
-До утре, Уайт.


*********************
-Хей Джо,какво беше това с бурканчетата? Хаха човече,да не вземеш да станеш като пациентите си.
-О нищо. Знаеш. Поредната объркала номера. Би ли запазил стая за утре? Гледай да е с изглед към поляната.

Литота

Обич'м
умалителни
мънички
думички.
Камъче.Тъпаче.Глухар.
Обичам когато въображението ми
се размаже на предното ти стъкло,
а чистачките не могат
да го избършат.
Обичам...
когато слънцето ме прегърне сутрин
и затвори клепачите ми с лъчи.
Тогава виждам...
обичайно светлочервен цвят
и жълти кръгове.
Никога не съм обичала
желирани мечета,челюсти,червеи
и плодчета.
Никога не съм ги намирала за
достатъчно очарователни,
за да попаднат в устата ми,
да се забавляват в аквапарка ми,
а стомаха ми да стане техен дом
докато не се удавят в киселина.

La Petite Mort

-Ало?
-Здравей Спайк.
-Kой се обажда?
-Имам нужда да говоря с теб Спайк. Може ли?
-О...ти ли си...Слушам те.
-Имам нужда да говоря с теб и...
-Добре,разбрах...казвай направо!
-Не ме прекъсвай! Имам нужда да говоря с теб. Аз умирам Спайк. Умирам и искам последния човек,с когото говоря да си ти.
-Какво? O Кейт,знам ги твоите изблици. Вече си умирала поне осем пъти.
-Защо не ме приемаш на сериозно? Аз умирам! Наистина...
-Наистина...ще взема да си помисля,че си котка с девет живота.
-Би ли ме изслушал? Наистина имам нужда да говоря с теб.
-Наистина нямам време...говори по-бързо.
-Представяш ли си...че хората изричат такива нелепи неща в изблик на гняв като "Ти си последния човек,когото искам да видя през живота си!" О, Спайк аз наистина искам да си последния човек,когото искам да чуя през оставащия ми живот.
-Чудесно. Някакво друго последно желание имаш ли?
-Представи си,че лежа до теб на леглото. Главите ни са една до друга. Не се гледаме,нямаме небе със звезди,но пък имаме най-прекрасния таван на света. Твоят. Е...не е важен (или може би е),но трябваше да го спомена.
-Колко вълнуващо. Заинтригува ме. А може ли да си представя,че сме голи? Голи ли сме?
-Както искаш. Няма значение. Сега си представи,че една малка,гадна светулка пълзи по тавана ти и то точно към крушката. Те нямат нищо общо,дори не си приличат...може би малката безполезна твар просто завижда на огряващата и топла крушка за това,че свети непрестанно,а не мига със задника си. Спайк...там ли си?
-Да...там съм. Това какво общо има с мен?
-Може ли да те помоля за нещо? Би ли изгасил лампата? За момент си представих,че е светната,а на бива. Моля те! Представяй си с мен!
-Ако това,ще доведе до приключване на разговора ни... окей.
-Благодаря ти. Знаеш ли каква е разликата между крушката и светулката... Спайк?
-Да знам. Сега ти си представи как протягам ръка и смачквам светулката ти. Ти не си добре.
-Добре съм Спайк. Притесняваш ли се за мен? Загрижен ли си? О толкова е хубаво. Спайк,аз не те обичам,но имам ужасна нужда от гласа ти,от начина по който ме гледаш. Знам,че погледа ти не е влюбен,дори не е на човек,който ме харесва,но е така пленяващ и очарователен. Имам нужда да говоря с теб Спайк. Бъди моят ендорфин. Ще ме целунеш ли? Моля те,това е последното ми желание преди да умра.
-Ти си болна! Не мога да повярвам,че слушам глупостите ти!
-Да Спайк,болна съм. Всъщност няма да умра. Но за момент си го представих и беше толкова хубаво. Бях свободна и..
-...казах ти,че си котка. Знаех си! Най-накрая изкашля топката косми. Довиждане.
-...и...о,Спайк хареса ми.
-Даа,да...остава ти още един живот Кейт. Внимавай.
-...отново мога да бъда свободна Спайк. Само ако пожелая. Толкова е хубаво. La Petite Mort Spike. au revoir

5 minutes

Моля дамите да заемат местата си. Повтарям. Моля дамите да заемат местата си. След изтичане на петте минути господата се сменят. Мили дами ще имате картон с името,телефона и снимката на всеки кандидат. Нека Файф Дейт да започне сега!
---------------
Бяха около петнадесет маси с петнадесет различни жени. Номер пет. Номер пет беше първата,която трябваше да омая за пет минути. За пет минути не мога дори да прегледам сутрешният вестник.
-ъъм...Здравей! - казах.
-Здравей...Рон. - отвърна ми Тя прочитайки името ми в картона си. На снимки изглеждах по-добре,за това и не се учудих от учудването й.
-Е...имаме пет минути - усмихнах се геройски докато гледах в деколтето й. -С какво се занимаваш? Как се казваш всъщност?
Тя ме изгледа. Хареса ме. Или поне така искаше да изглежда. И изглеждаше. Защо ме гледа така!?
-Така ли мислиш да ме впечатлиш? Виж Рон,можем да се опознаваме с глупави въпроси винаги,но наистина в момента не ме интересува каква кола караш,какво работиш или каква храна ядеш. Да,смятам че тези неща са важни,но наистина нямаме много време. Ще ти се обадя и ще излезем става ли?
3 минути
-Не! Не! - отвърнах убедително възмутен. -Искаш просто да ме отрежеш по-мило!
-О не,наистина мисля,че си...очарователен. -Тона й беше... присмиващ се. Как смее?!
2 минути
-А би ли правила секс с мен?
За мое очудване непознатата не се възмути,дори беше прекалено спокойна,а тайнственият й нищо не издаващ лик бе така секси..
-Да Рон. -Покъртително! Не се възмути. Дори не изкриви устната си! Съвсем лека закачлива усмивчица. Дори това не ми даде. Погледна ме за толкова кратко и пленяващо,след което погледна извивките на ръцете си. Бях като хипнотизиран за части от секундата...Бях хипнотизиран стотици пъти за части от секундата. След което...

Времето изтече! Моля господата да сменят партнbорките си.

Това прозвуча възбуждащо. Но как бих сменил чаровницата,която стоеше срещу мен?
-Какво правиш? Трябва да станеш,за да заеме друг мястото ти.
-Така е. Ето ме. Вие сте номер пет,аз съм номер шест. Номер девет си отиде.
-Рон губиш времето на следващия. Махни се,ще ти се обадя.
-Защо ме наричате така? Аз съм това,което искате да бъда. Признайте си,че ви привличам. Или не сте си ме представили достатъчно изграден...
-Не се прави на глупак.
2 минути
-Колко хора ще седнат на мястото ми мила моя? Колко пъти ще заемат мястото ми за пет минути и колко от тях ще ти кажат,че не те искам. Николко,защото ще си толкова възбудена,че няма да ги изслушаш.
1 минута
-Ще задоволяваш мислите и желанията си...копнежите си с мисли за мен. И това ще ти хареса.
Тя ме гледаше. Този път беше направо втренчена в мен. След което извъртя глава сякаш й бяха щракнали с пръсти.
-Рон беше ми приятно.
И този път не получих усмивка.

Времето изтече! Моля господата да сменят партнbорките си.

Преместих се. Номер три,номер седем и номер едно не бяха особено очарователни. Как някой може да бъде достатъчно очарователен след номер пет? Дори не знаех името й. Оставаше само номер тринадесет. Седнах. Поздравих я и изобщо не я слушах. Беше доста по-възрастна лелка обичаща да говори. Придадох си вид на заинтересован колкото да не се обиди и просто чаках. Бяха най-дългите пет минути в живота ми. През две маси номер пет също се правеше на заинтересована пред номер четири. По дяволите беше толкова очарователна! Не беше красива,нито натрапчива. Беше просто адски очарователна и пленяваща! Не се притесних от останалите четиринадесет мъже,нито ме интересуваха останалите четиринадесет жени. Знаех,че ме иска,още повече аз нея.
-...И след като се разведох с втория си мъж се върнах в Мексико за...

Времето изтече! Надяваме се да сте открили своята сродна душа и да я запазите чиста. Нека винаги си спомняте...

-Беше ми приятно г-жо. - усмихнах се на възрастната лелка и тръгнах към изхода. Номер пет все още стоеше на своята маса. Мястото бе празно,а хората се разотиваха. Тя беше настръхнала и отново бе втренчена в нищото. Беше още по-привлекателна.
-Е мила ми номер пет...ще науча ли името ти или ще продължа да те наричам с число?
Тя продължи да гледа в една точка още няколко секунди,след което кожата й се успокои и ме погледна с влажен поглед.
-Аманда. Името ми е Аманда. Погледна ме. Продължи да ме гледа.
-Е Аманда...избра ли си номер?
-Всъщност имаше доста добри попадения!
-О това е чудесно! Значи все пак бях номер десет,единадесет и всички останали? Имаш доста богата фантазия. Устните ми бяха ли устните на номер две? Какво ти каза номер едно, Аманда? Видях как ръцете на номер седем докоснаха твоите. Това бяха моите ръце нали Аманда?
Тя продължи да ме гледа и отново настръхна,а аз се давех във влажните й очи. Усетих как нещо вътре в мен искаше да излезе с все сила през кожата ми и за момент за вкочених. Тя остави топлината на устните си върху моите,след което клепачите й натежаха и нещото излизащо под кожата ми я привлече към пулса ми. Бяхме толкова опиянени един от друг,че за момент помислих,че кожата й се слива с моята.
-Аманда...ще ми отделиш ли пет минути от времето си? Нека бъда номер двадесет и две и номер седемдесет и осем,или номер сто. Нека бъда пощалbона,който ти намига сутрин или ръцете на доставчика на пица подаващи се през вратата. Нека бъда одеалото,което докосва кожата ти и шалът,който целува врата ти. Позволи ми да живея във фантазиите ти.
-Кой си ти? - Усмивка. Получих усмивка.
-Хаха...Аманда...Признай си,че докато сядаха нови и нови мъже на мястото ми си представяше мен. Ти ме искаш,аз те искам. Не вярвам в съдбата и не обвинявам нея,че те срещнах,но ние можем да управляваме случващото се и ничия съдба няма да е достатъчно силна,за да ни спре.
-Не Рон. Не мога да си позволя да обичам. Никога до сега не съм го правила. - Усмивка. Отново получих усмивка. Тя имаше толкова властен вид...на жена,която не би си позволила да изпитва ненужни и негативни емоции.
-Но аз не искам да ме обичаш. И аз не те обичам. Просто се отдай на момента. Дай ми петте минути на всички четиринадесет мъже от днес и после ако пожелаеш ме забрави.
-Вече го правя Рон. Вече го правя.

Никога не съм вярвал,че една маса може да бъде толкова удобна особено когато на нея се разливат тържествено извивките на тялото на Аманда. Оказа се,че са ни заключили в сградата и трябваше да пренощуваме там. Разбира се това беше добре за мен и Аманда. На сутринта се събудих от гласа на говорителката на групата.

-Добре дошли в Солипс!

Наоколо всичко беше променено. Имаше странно красиви орнаменти,всичко беше в златисто и бяло,а на от тавана висеше огромен полилей.

-Имате правото да променяте всичко,освен умората.

Чувствах се замаян. Представих си как огромния кристален полилей размазва ръководителката на групата. И той наистина падна. Пода беше толкова сух. Започна да се пропуква,а Аманда се появи из зад мраморната колона,която се появи миг преди Аманда. Беше също толкова красива колкото беше и вчера. Дори повече! Тя ме искаше дори повече от мен. В този момент почувствах,че не я искам толкова много. Сградата на Солипс започна да се руши. Рушеше се и всичките останки,картини,основи и колони се издигаха нагоре. Останах сам. Пред мен имаше само легло с часовник на него. Нямаше циферблат. Или по-точно имаше само пет минути. Всички останали чертички и числа липсваха. Беше толкова празен и чакаше просто някой,който да заеме мястото им.