Честит Вторник!

Честит Вторник!
Сещате се за рекламата с шоколада нали? Научно доказано е, че в шоколада има ендорфин. Хормона на щастието. Аз срещнах моето щастие и без шоколад. Имах среща с Щастието във вторник. Бях доста развалнувано, понеже до сега не го бях срещала. Всъщност го срещнах по-рано, но не го познах. (Хубаво е човек да може да познава щастието си) Бях го виждала доста пъти...съвсем случайно, но никога не го заговарях. Не го познавах, пък съм си и срамежливо. То не знае, че го виждах толкова често и един ден просто щастието ми се усмихна. Моето щастие. Едва ли някой може да го опише по-хубаво, защото аз имах възможността дори да го прегърна. Представяте ли си едно 180-90 сантиметрово Щастие. Голямо щастие. Идеално за гушкане. Онзи Вторник можех да го гушкам постоянно. Като одеалце, което те завива когато ти е студено или те обгръща и топли, когато се страхуваш. Моето одеалце. Моето щастие, което не искам да си отива. То също беше щастливо. Явно като малко е яло много усмивки. Надявам се аз също да съм Щастие на някой. Открих моето и не искам да го пускам.

"Да обичаш значи да намериш в щастието на друг своето собствено щастие."

мхмм

Обичам дъждовните вечери, когато си на топло пред камината и топлината огрява лицето ти, което попива същата тази топлина и затваря клепачите ти. Обичам тъмнината, от която единствено се показва пламъка на нещо пленяващо. Обичам пода върху който лежим с часове сгушени като мързеливи котета, на които им се спи толкова много, но въпреки това намират сили да гледат пламъците и да усещат допира си. Обичам да прокарвам пръсти през твоите, да галя дланите ти и да рисувам върху кожата ти. Господи мога да го правя с часове. Обичам да разрошвам косата ти и да докосвам лицето си в твоето. Обичам когато вплетем краката си и мърдаме с пръсти, обичам да те гледам как спиш, обичам да си играеш с косата ми. Обичам да лежа на земята до теб, да гледаме тавана и да си говорим с часове за нереалните ни красиви мечти. Обичам онзи момент,онзи час, онова време...наше и единствено. Обичам малката стая в която цари хаоса на нещо красиво,топло и уютно. Защото в този момент е единствения свят...нашият.