мхмм

Обичам дъждовните вечери, когато си на топло пред камината и топлината огрява лицето ти, което попива същата тази топлина и затваря клепачите ти. Обичам тъмнината, от която единствено се показва пламъка на нещо пленяващо. Обичам пода върху който лежим с часове сгушени като мързеливи котета, на които им се спи толкова много, но въпреки това намират сили да гледат пламъците и да усещат допира си. Обичам да прокарвам пръсти през твоите, да галя дланите ти и да рисувам върху кожата ти. Господи мога да го правя с часове. Обичам да разрошвам косата ти и да докосвам лицето си в твоето. Обичам когато вплетем краката си и мърдаме с пръсти, обичам да те гледам как спиш, обичам да си играеш с косата ми. Обичам да лежа на земята до теб, да гледаме тавана и да си говорим с часове за нереалните ни красиви мечти. Обичам онзи момент,онзи час, онова време...наше и единствено. Обичам малката стая в която цари хаоса на нещо красиво,топло и уютно. Защото в този момент е единствения свят...нашият.