неделя, 6 март 2011 г.

Честит Вторник!

Честит Вторник!
Сещате се за рекламата с шоколада нали? Научно доказано е, че в шоколада има ендорфин. Хормона на щастието. Аз срещнах моето щастие и без шоколад. Имах среща с Щастието във вторник. Бях доста развалнувано, понеже до сега не го бях срещала. Всъщност го срещнах по-рано, но не го познах. (Хубаво е човек да може да познава щастието си) Бях го виждала доста пъти...съвсем случайно, но никога не го заговарях. Не го познавах, пък съм си и срамежливо. То не знае, че го виждах толкова често и един ден просто щастието ми се усмихна. Моето щастие. Едва ли някой може да го опише по-хубаво, защото аз имах възможността дори да го прегърна. Представяте ли си едно 180-90 сантиметрово Щастие. Голямо щастие. Идеално за гушкане. Онзи Вторник можех да го гушкам постоянно. Като одеалце, което те завива когато ти е студено или те обгръща и топли, когато се страхуваш. Моето одеалце. Моето щастие, което не искам да си отива. То също беше щастливо. Явно като малко е яло много усмивки. Надявам се аз също да съм Щастие на някой. Открих моето и не искам да го пускам.

"Да обичаш значи да намериш в щастието на друг своето собствено щастие."

Няма коментари:

Публикуване на коментар