неделя, 6 март 2011 г.

Честит Вторник!

Честит Вторник!
Сещате се за рекламата с шоколада нали? Научно доказано е, че в шоколада има ендорфин. Хормона на щастието. Аз срещнах моето щастие и без шоколад. Имах среща с Щастието във вторник. Бях доста развалнувано, понеже до сега не го бях срещала. Всъщност го срещнах по-рано, но не го познах. (Хубаво е човек да може да познава щастието си) Бях го виждала доста пъти...съвсем случайно, но никога не го заговарях. Не го познавах, пък съм си и срамежливо. То не знае, че го виждах толкова често и един ден просто щастието ми се усмихна. Моето щастие. Едва ли някой може да го опише по-хубаво, защото аз имах възможността дори да го прегърна. Представяте ли си едно 180-90 сантиметрово Щастие. Голямо щастие. Идеално за гушкане. Онзи Вторник можех да го гушкам постоянно. Като одеалце, което те завива когато ти е студено или те обгръща и топли, когато се страхуваш. Моето одеалце. Моето щастие, което не искам да си отива. То също беше щастливо. Явно като малко е яло много усмивки. Надявам се аз също да съм Щастие на някой. Открих моето и не искам да го пускам.

"Да обичаш значи да намериш в щастието на друг своето собствено щастие."

понеделник, 21 февруари 2011 г.

мхмм

Обичам дъждовните вечери, когато си на топло пред камината и топлината огрява лицето ти, което попива същата тази топлина и затваря клепачите ти. Обичам тъмнината, от която единствено се показва пламъка на нещо пленяващо. Обичам пода върху който лежим с часове сгушени като мързеливи котета, на които им се спи толкова много, но въпреки това намират сили да гледат пламъците и да усещат допира си. Обичам да прокарвам пръсти през твоите, да галя дланите ти и да рисувам върху кожата ти. Господи мога да го правя с часове. Обичам да разрошвам косата ти и да докосвам лицето си в твоето. Обичам когато вплетем краката си и мърдаме с пръсти, обичам да те гледам как спиш, обичам да си играеш с косата ми. Обичам да лежа на земята до теб, да гледаме тавана и да си говорим с часове за нереалните ни красиви мечти. Обичам онзи момент,онзи час, онова време...наше и единствено. Обичам малката стая в която цари хаоса на нещо красиво,топло и уютно. Защото в този момент е единствения свят...нашият.

четвъртък, 23 декември 2010 г.

Розово

Не сваляй очилата си
розови моя красавице.
Нека не виждам твоите очи,
нека ме виждаш със нови и ти.
Нека се лъжем и да се усмихваме,
Неща щастливи да сме в лъжи.
Не сваляй очилата си
розови моя красавице.
И не падай от облаците,
не слизай на земята
и не тъжи,
че тук долу
всички са с черни
и мръсни души.

понеделник, 29 ноември 2010 г.

Смърт

Сънната ти артерия
заспа докато чакаше
виенското колело
на сърцето ти да разпръсне
червените си човечета
на разходка по главните  ти алеи.
Човечетата умряха
по пътя,а
нови така и не се качиха.

Trust the voice within

Вързах тенекия
на вътрешния си глас,
за да се научи
да не ме праща
за зелен хайвер.
Той пък
/от своя страна/
взе,че отиде на гарата
да чака ръждясалата ми
любов,хванала бронзов тен,
с побелели коси и
забравено име.
Него не го заболя,
когато получи целувка...

Между

Между другото
между нас
няма промеждутъци,
между паузите
нямаме време
и междувремено
не искам тя да е
между теб и мен
междусрочно.
По между ни няма
междусъюзническа
война, за това...
пускам те в
междучасие до другото
време.

събота, 13 ноември 2010 г.

Скандал в небето

Единствено кръглото
бялото облаче
намигна на старата вещица
минаваща
през тялото му,
разкъсваща го на големи
пухкави парцали
без да го боли,
защото...
има ли право
горкото то да кърви?
Капчица,
капчици,
локвички в дъжд.
Малко момиченце
гледа в небето
капчица капнала
развълнувана в кръв.

петък, 12 ноември 2010 г.

Дон(or)

Рециклирай сърцето си
и го дай на човечето
изхвърлящо чувствата си
разделно...
/чакащо ново./
Разплети кълбото от нерви
и избродирай памук,
за да попиеш кръвта
от ободеният си пръст
от иглата.
Накрая срежи конеца
без възел отдолу
и нанижи
малки мъниста от
разкъсан гердан
на лъжлива гледачка
изискваща ресто
вместо цигари.