Вързах тенекия
на вътрешния си глас,
за да се научи
да не ме праща
за зелен хайвер.
Той пък
/от своя страна/
взе,че отиде на гарата
да чака ръждясалата ми
любов,хванала бронзов тен,
с побелели коси и
забравено име.
Него не го заболя,
когато получи целувка...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар