Липсва

Не пия кафе,
а те ме питат "с колко захар?"
На върха на лъжичката,моля!
/по възможност осем лъжички/
Джезвето е пълно с утайка
от изстиналия късен час на
лунното дете
обичащо мляко с какао
от най-горния шкаф на детството.
Липсва ми чувството,
когато се надигаш на пръсти
и отново
не можеш да достигнеш ключа за лампата,
дръжката за вратата,
погледа на вежливата жена
от бутката с вестници
чакаща за стотинки и
сутрешен поздрав.
Липсва ми чувството,
когато гледаш от високо
от раменете на тати
и се чудиш "Кога ще мога и аз>"
липсва ми чувството...
...Но аз не пия кафе
на закуска.